разсечал

Речник на българския език

1. разсечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсечал е производна форма на разсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсечал е производна форма на разсека (мин. деят. несв. прич. м. р.).