разселия

Речник на българския език

1. разселия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

разселия е производна форма на разсея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. разселия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

разселия е производна форма на разсея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).