разселил е

Речник на българския език

1. разселил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разселил е е производна форма на разселя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разселил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разселил е е производна форма на разселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).