разселил

Речник на българския език

1. разселил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разселил е производна форма на разселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разселил — мин. деят. св. прич. м. р.

разселил е производна форма на разселя (мин. деят. св. прич. м. р.).