разсели

Речник на българския език

1. разсели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разсели е производна форма на разселя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разсели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разсели е производна форма на разселя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разсели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разсели е производна форма на разселя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разсели — повелително наклонение, ед. ч.

разсели е производна форма на разселя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. разсели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разсели е производна форма на разсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. разсели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разсели е производна форма на разсея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

7. разсели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разсели е производна форма на разсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

8. разсели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разсели е производна форма на разсея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).