разселел

Речник на българския език

1. разселел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разселел е производна форма на разселя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разселел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разселел е производна форма на разселя (мин. деят. несв. прич. м. р.).