разселвал

Речник на българския език

1. разселвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разселвал е производна форма на разселвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разселвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разселвал е производна форма на разселвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разселвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разселвал е производна форма на разселвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разселвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разселвал е производна форма на разселвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).