разсекретило

Речник на българския език

1. разсекретило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсекретило е производна форма на разсекретя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсекретило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсекретило е производна форма на разсекретя (мин. деят. св. прич. ср. р.).