разсекретил

Речник на българския език

1. разсекретил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсекретил е производна форма на разсекретя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсекретил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсекретил е производна форма на разсекретя (мин. деят. св. прич. м. р.).