разсеели

Речник на българския език

1. разсеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разсеели е производна форма на разсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разсеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разсеели е производна форма на разсея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. разсеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разсеели е производна форма на разсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. разсеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разсеели е производна форма на разсея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. разсеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разсеели е производна форма на разсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. разсеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разсеели е производна форма на разсея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).