разсвирил

Речник на българския език

1. разсвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсвирил е производна форма на разсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсвирил е производна форма на разсвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).