разсвирели

Речник на българския език

1. разсвирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разсвирели е производна форма на разсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разсвирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разсвирели е производна форма на разсвиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).