разсвирел

Речник на българския език

1. разсвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсвирел е производна форма на разсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсвирел е производна форма на разсвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).