разръфвало

Речник на българския език

1. разръфвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разръфвало е производна форма на разръфвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разръфвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разръфвало е производна форма на разръфвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разръфвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разръфвало е производна форма на разръфвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разръфвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разръфвало е производна форма на разръфвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).