разръфал

Речник на българския език

1. разръфал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разръфал е производна форма на разръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разръфал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разръфал е производна форма на разръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разръфал — мин. деят. св. прич. м. р.

разръфал е производна форма на разръфам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разръфал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разръфал е производна форма на разръфам (мин. деят. несв. прич. м. р.).