разрушал

Речник на българския език

1. разрушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрушал е производна форма на разруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разрушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разрушал е производна форма на разруша (мин. деят. несв. прич. м. р.).