разрохквало

Речник на българския език

1. разрохквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разрохквало е производна форма на разрохквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разрохквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разрохквало е производна форма на разрохквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разрохквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разрохквало е производна форма на разрохквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разрохквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разрохквало е производна форма на разрохквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).