разронил е

Речник на българския език

1. разронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разронил е е производна форма на разроня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разронил е е производна форма на разроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).