разрони

Речник на българския език

1. разрони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разрони е производна форма на разроня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разрони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разрони е производна форма на разроня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разрони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разрони е производна форма на разроня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разрони — повелително наклонение, ед. ч.

разрони е производна форма на разроня (повелително наклонение, ед. ч.).