разровил е

Речник на българския език

1. разровил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разровил е е производна форма на разровя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разровил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разровил е е производна форма на разровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).