разритвало

Речник на българския език

1. разритвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разритвало е производна форма на разритвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разритвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разритвало е производна форма на разритвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разритвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разритвало е производна форма на разритвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разритвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разритвало е производна форма на разритвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).