разритва

Речник на българския език

1. разритва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разритва е производна форма на разритвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разритва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разритва е производна форма на разритвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разритва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разритва е производна форма на разритвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).