разритаха

Речник на българския език

1. разритаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разритаха е производна форма на разритам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разритаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разритаха е производна форма на разритам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).