разрешил

Речник на българския език

1. разрешил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрешил е производна форма на разреша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разрешил — мин. деят. св. прич. м. р.

разрешил е производна форма на разреша (мин. деят. св. прич. м. р.).