разревяло

Речник на българския език

1. разревяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разревяло е производна форма на разрева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разревяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разревяло е производна форма на разрева (мин. деят. несв. прич. ср. р.).