разранил съм

Речник на българския език

1. разранил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разранил съм е производна форма на разраня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разранил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разранил съм е производна форма на разраня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).