разранил си

Речник на българския език

1. разранил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разранил си е производна форма на разраня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разранил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разранил си е производна форма на разраня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).