разранил е

Речник на българския език

1. разранил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разранил е е производна форма на разраня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разранил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разранил е е производна форма на разраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).