разранило

Речник на българския език

1. разранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разранило е производна форма на разраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разранило е производна форма на разраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).