разрани

Речник на българския език

1. разрани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разрани е производна форма на разраня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разрани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разрани е производна форма на разраня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разрани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разрани е производна форма на разраня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разрани — повелително наклонение, ед. ч.

разрани е производна форма на разраня (повелително наклонение, ед. ч.).