разразяло

Речник на българския език

1. разразяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разразяло е производна форма на разразя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разразяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разразяло е производна форма на разразя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).