разразявало

Речник на българския език

1. разразявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разразявало е производна форма на разразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разразявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разразявало е производна форма на разразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разразявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разразявало е производна форма на разразявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разразявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разразявало е производна форма на разразявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).