разразил

Речник на българския език

1. разразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разразил е производна форма на разразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разразил — мин. деят. св. прич. м. р.

разразил е производна форма на разразя (мин. деят. св. прич. м. р.).