разпъшкало

Речник на българския език

1. разпъшкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъшкало е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъшкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъшкало е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпъшкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъшкало е производна форма на разпъшкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпъшкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъшкало е производна форма на разпъшкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).