разпъпял

Речник на българския език

1. разпъпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпял е производна форма на разпъпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпял е производна форма на разпъпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъпял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъпял е производна форма на разпъпям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъпял е производна форма на разпъпям (мин. деят. несв. прич. м. р.).