разпъпил е

Речник на българския език

1. разпъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпил е е производна форма на разпъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпил е е производна форма на разпъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).