разпъпело

Речник на българския език

1. разпъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъпело е производна форма на разпъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъпело е производна форма на разпъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).