разпъпел

Речник на българския език

1. разпъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпел е производна форма на разпъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъпел е производна форма на разпъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).