разпънало

Речник на българския език

1. разпънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпънало е производна форма на разпъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпънало е производна форма на разпъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).