разпъдел

Речник на българския език

1. разпъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъдел е производна форма на разпъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъдел е производна форма на разпъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).