разпъвал

Речник на българския език

1. разпъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъвал е производна форма на разпъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъвал е производна форма на разпъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъвал е производна форма на разпъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъвал е производна форма на разпъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).