разпукнел

Речник на българския език

1. разпукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпукнел е производна форма на разпукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпукнел е производна форма на разпукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).