разпрягало

Речник на българския език

1. разпрягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпрягало е производна форма на разпрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпрягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпрягало е производна форма на разпрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпрягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпрягало е производна форма на разпрягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпрягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпрягало е производна форма на разпрягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).