разпрягал

Речник на българския език

1. разпрягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрягал е производна форма на разпрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпрягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрягал е производна форма на разпрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпрягал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпрягал е производна форма на разпрягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпрягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпрягал е производна форма на разпрягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).