разпръснел

Речник на българския език

1. разпръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпръснел е производна форма на разпръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпръснел е производна форма на разпръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).