разпръсквало

Речник на българския език

1. разпръсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпръсквало е производна форма на разпръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпръсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпръсквало е производна форма на разпръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпръсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпръсквало е производна форма на разпръсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпръсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпръсквало е производна форма на разпръсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).