разпръсквал

Речник на българския език

1. разпръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпръсквал е производна форма на разпръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпръсквал е производна форма на разпръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпръсквал е производна форма на разпръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпръсквал е производна форма на разпръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).