разпръсвал

Речник на българския език

1. разпръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпръсвал е производна форма на разпръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпръсвал е производна форма на разпръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпръсвал е производна форма на разпръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпръсвал е производна форма на разпръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).