разпростяло

Речник на българския език

1. разпростяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпростяло е производна форма на разпростя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпростяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпростяло е производна форма на разпростя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).