разпростял

Речник на българския език

1. разпростял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпростял е производна форма на разпростя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпростял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпростял е производна форма на разпростя (мин. деят. несв. прич. м. р.).